Влизайки в Полицейската академия, подписвайки договор, все едно подписваш договор със Смъртта. Може и никога да не те застигне, но може да дойде и прекалено рано
Паулина Гегова
Хората казват, че няма лесна, нито срамна работа и съм напълно съгласна. Дори да постигнем мечтаната професия, тя крие трудности. В тази статия ще разгледаме най-неблагодарните такива. Неблагодарни в много аспекти на думата – финансов, физически, емоционален. Ще разгледаме само тези в България, защото за доста от тях, в чужбина, тези аспекти не важат. Разбира се, има прилики, но има и много разлики, затова ще наблегнем върху родината ни, обяснявайки становището си.
Обслужващ персонал
Знаете за какво говоря – сервитьори, бармани, пикола, камериерки, продавач-консултанти… Изобщо целият туристически бранш, изключвайки шефовете. Професията на обслужващия персонал е неблагодарна най-вече заради общоприетото отношение към работниците. За пари няма да говорим. Този тип работа може да се стартира без никакво образование, дали целогодишно или само сезонно, а често заплатите надвишават тези на висшистите. Лошото в случая е, че доста от клиентите гледат на обслужващите като на слуги. Като на по-нисш клас хора. Бармани и сервитьори се „правят на маймуни” само и само да им бутнат два лева бакшиш в джоба, дават дълги смени, особено в нощните клубове, клиентите често се задяват с тях и не можеш да ги обидиш, защото рискуват да те уволнят от работа или най-малкото да те санкционират. Да не говорим, че работодателите често си намират причина да глобят подчинените си или да ги прецакат с ревизията. Пак казвам, лесно се става обслужващ персонал, но въпреки това има много отрицателни страни.
Артисти
Максимата „Музикант къща не храни” е напълно подходяща в случая. Изключваме по-развитите страни от нашата. Хората винаги си мислят за Hollywood, Broadway. Moulin Rouge, Шекспировия театър в Лондон и разкошните опери и балети в Русия. За известните певци и групи, които въртят по телевизията и радиото, за Да Винчи и прочее. Всичко това, обаче, е лъжовно. Поне тук, в нашата скъпа родина. Било то актьор, музикант, цирков артист, художник, писател, маг и т.н. в България артистите не прокопсват. Като изключим малцината утвърдили се творци и както е модерно от няколко години да се определят „мечките” останалите артисти едвам свързват двата края. Толкова много не намират реализация, че се принуждават да станат улични артисти, което е добре за минувачите, но е жалко за таланта. Като изключим финансовата част, животът на твореца е изпълнен с жертви. Дълги пътувания, самота, физическо натоварване от най-висок ранг, емоционална разруха и още много, много…
Спортисти
Спортистите ни винаги са били достойни за уважение и години наред сме намирали именно в тях фигурата, която ни представя достойно пред света. Какъв е проблемът тогава ли? Проблемът идва в това, че един спортист постоянно рискува здравето и тялото си. Множеството травми се отразяват неблагоприятно, че понякога и фатално. Другият проблем е, че всичко е до време и то кратко време. Десет-двадесет години и вече си твърде стар. Не ставаш, трябват млади и здрави кадри. Просто ти отминава времето. Ако си твърде добър имаш шанса да станеш треньор или да отвориш собствен клуб, но не всеки има този късмет. Затова окачваш медалите и грамотите по стените, бършеш всяка седмица прахта от купите и с умиление си спомняш за бляскавите години, когато си значел нещо…
Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
